Казашко

Как е построен

Още при преговорите за заселването през 1897 г. старейшините поставят условие: селото да има своя църква с пет-шест камбани. Храмът е построен през 1935 г. със средствата на самите казаци. Според местно предание мястото е избрано там, където хора видели Богородица в бели одежди.

Камбаните от гилзи

През 40-те години на XX век ловът на делфини в Черно море е разрешен. Единадесет мъже от Казашко са стрелци и капитани в него. Според преданието бронзът за петте камбани на храма е събран от гилзите.

Вътре в храма

Храмът е скромен. Вместо олтар има само престол, стените не са изписани, а пред всяка икона гори кандило. Разказва се, че и генерал Фьодор Толбухин е коленичил пред старите икони с молба войските му да стигнат до Берлин.

Към коя църква принадлежи

Храмът е на Руската древноправославна църква с център в Новозибков и е единственият неин храм в България. След основен ремонт, подкрепен от руското генерално консулство във Варна, той е осветен отново на Покров, 14 октомври 2007 г., от предстоятеля на църквата Александър. Години наред службите водят дякони от селото. Днес периодично служат свещеници от староверските селища в Румъния: Слава Черкеза, Саръкьой, Махмудия и Тулча. Пасхалната служба е отслужвана от отец Евгений.

Покров и Денят на казаците

Храмовият празник е на 14 октомври. Той е и Ден на казаците. В селото го наричат „денят от нашето детство“: с борш и сладкиши за общата трапеза, староверски песнопения и звън на камбани. По стар обичай всеки странник се посреща като гост.

Защо „стара“ вяра

Предците на казашките семейства отхвърлят църковните реформи на патриарх Никон от XVII век и запазват по-стария обред. Затова се кръстят с два пръста и се молят с лестовка, кожена броеница. Говорът на възрастните пази южноруски диалекти от XVIII век.

Стар календар

Празниците следват юлианския календар. Никулден е на 19 декември, Коледа на 7 януари, а Старата нова година заедно с Васильовден на 14 януари. На Старата нова година децата обикалят къщите с благословии и пръскат жито за берекет. В смесените семейства някои празници се отбелязват два пъти.

Обичаи

Детето се кръщава до 40-ия ден след раждането, като свещеникът три пъти потапя главата му. Старите мъже не бръснат брадите си, „защото човек трябва да живее така, както Бог го е създал“. Възрастните жени носят шарени кашмирени забрадки. В църковния двор не се пуши.

Масленица и рибарските празници

На Сирни заговезни селото празнува руската Масленица: пекат се блини, пее се и се изгаря кукла на Баба Зима, за да дойде по-скоро пролетта. На празника на Четиридесетте мъченици по традиция започва ловът на калкан. На Никулден има ритуален риболов, пироги и пелмени със сметана.

Честта преди всичко

До 1949 г. смесени бракове в селото не се допускат. Първата българска снаха е Живка, която довежда казакът Карней Григоров. Старците завещават две правила: „Казак умри, но честта си не губи!“ и „Держи крепко и не отступай!“

История

Строежът започва през 1958 г. с доброволния труд на жителите и завършва през 1962 г. Името е предложено от тогавашния кмет Владимир Малахиев, донски казак, в чест на Михаил Шолохов. Шолохов е авторът на „Тихият Дон“, романа за донските казаци, и тогава е жив и в разцвета на славата си. Мотото на читалището е „Ние помним миналото, пазим традициите и градим бъдещето!“

Библиотеката

Библиотеката има над 10 000 библиотечни единици. В края на 2022 г. тя отвори врати с обновен фонд: нови романи, биографии, задължителна литература за учениците, академични книги и детски приказки. Сдруженията „Славяне“ от Шумен и „Россияне – 21 век“ от Варна дариха руска литература.

Какво се прави тук

Към читалището са фолклорният състав „Калинушка“ и детският клуб „Казачета“. То организира празниците на селото заедно с кметството: Деня на моряка и рибаря на каменната площадка зад сградата, Масленица, Никулден и Коледа. За 65-годишнината през 2023 г. имаше концерт с грузински, молдовски и украински състави. Жители, водени от кмета и читалищния секретар, изминаха и „обратния път“ до родните села на основателите в Румъния.

Контакти

Адресът е ул. „Казашка“ №19. Ръководството и контактите са на сайта на читалището. Читалището има и собствена страница във Facebook.

Гласът на селото

„Калинушка“ е съставът към читалище „Михаил Шолохов – 1958 г.“. Изпълнява староверски, казашки и руски народни песни, облечен в носии. Пее на храмовия празник на 14 октомври, на Деня на моряка и рибаря, на Масленица и на юбилеите на селото. Пяла е и за възрастни хора в домовете за стари хора.

Хората зад песните

Основател и ръководител е кметът на селото Гергана Петкова.

Дълги години музикален ръководител на състава беше акордеонистът Стоян Гамолов, когото приятелите наричаха „Гамата“. Като петгодишно момче в Добруджа той ходел пеша километри до урока по музика, а вкъщи „свирел“ на клавиатура, начертана на картон. Завършва с отличие музикалното училище във Варна и свири в представителния ансамбъл на МВР. Остави три нотирани сборника с руски народни и военни песни и няколко диска. Две десетилетия от живота му са свързани с Казашко, където е почетен жител. „Празникът без него и акордеона му не е празник“, писаха от кметството. Светла му памет.

Награди и участия

• Лауреат на първия московски фестивал „Руски сънародници в чужбина“.
• Първа награда на Международния фестивал „Тракия, земята на Орфей“ (2023). Председател на журито е Мими Иванова.
• Гост на „Тополи пее и се смее“ (2017).
• Концертите за 110 години на селото (2018), с ансамбъл „Роза“ от Ново село, Румъния, и за 120 години (2025).

Откриването

Центърът е открит на 14 октомври 2019 г., в Деня на казачеството, на ул. „Казашка“. Идеята е на кмета Гергана Петкова и е нейна отколешна мечта. Сбирката е подредена с предмети, дарени от жителите. На откриването присъства полковник С. Б. Волков от Съюза на казаците на Русия.

Какво ще видите

В сбирката има староверски носии, стари снимки на брадати казаци, битови и църковни предмети, занаятчийски сечива и стари училищни чинове. Там е и прозорчето от къща до църквата, свързано с преданието за генерал Толбухин.

Лодката „липованочка“

Пред центъра е изложена лодка „липованочка“, на повече от 50 години. Тя „знае и бури, и тихи води“ и никога не е предавала своя капитан, Перфени Викулов, който я дари на селото. Лодката е един от символите в герба на Казашко. Заснета е и в руския документален филм „Одна душа“ (2011) на режисьорката Марина Иванова.

Жив център

Към центъра работи детският клуб „Казачета“. На празниците музеят отваря врати за гости. През 2021 г. децата подредиха в него изложба с рисунки на тема „Моето родно село“. За посещение в друго време се обърнете към кметството.

Какво учат децата

„Казачета“ е детският клуб към Центъра на казашката култура и читалището. Децата учат руски език, казашки традиции и фолклор, песни и танци. Подготвят коледни програми, театрални постановки и рецитали, например за 115-годишнината на селото.

Обичаите в действие

На Старата нова година „Казачетата“ обикалят селото с благословии и наричания и пръскат жито за добър урожай, а стопаните ги посрещат с радост. На предколедното никулденско тържество играят театър, а томболата събира цялото село.

Отличия

На 6 юни, Деня на руския език и рождения ден на Пушкин, най-прилежните деца получават грамоти от кмета-учител Гергана Петкова и казашкия полковник С. Волков. Най-голямото признание за тях и родителите им е нагръдният знак „Потомствен казак“.

Посрещане на рибаря

Празникът се нарича още „Посрещане на рибаря“. По обичай сутрин жените посрещат на брега лодките „липованки“ с улова. Датата се определя всяка година от кмета, винаги в неделя дни преди Голяма Богородица. В сегашния си вид, като събор на цялото село, празникът е създаден през 2000 г. от Гергана Петкова.

Програмата

Денят започва със служба в храма и детски празник. Следват сергии, риба (кефал, хамсия, рибена чорба) и вечерен концерт на каменната площадка зад читалището или на площада пред музея.

Гостите

На сцената са излизали Теди Генев, Олга Василенко, балет „Електра“, театър „Арлекин“ и трио „Березка“. Гостували са ансамбълът „Есаул“ с липовани от Румъния (2024) и шампионката по казашка фланкировка Юлия Чередниченко (2023). Домакин винаги е „Калинушка“.

Юбилеите

Годишнините се броят по два начина. Юбилеите от 110 години (2018) и 115 години (2023) са от указа от 1908 г., с който селището е признато. Юбилеят от 120 години (2025) е от заселването през 1905 г.

Поминъкът

Основателят Матвей Русов се заселва на брега през 1905 г. заради изобилието на риба. Риболовът с леките лодки „липованки“ остава основният поминък и днес. През 40-те години единадесет мъже от селото са стрелци при разрешения тогава лов на делфини.

Лодка за царя

Майстор Кондрат прави лодка по поръчка на цар Борис III. Царят му плаща добре и му дава лично майсторско свидетелство. Така Кондрат става единственият казак с такъв документ. Според местните разкази царят е ловил риба с казаците и е опитвал рибената им чорба.

Ладията „Перун“

През 1987 г. синът му, майстор Фома Кондратиевич, построява за два месеца „Перун“, реплика на древнославянски плавателен съд. Под ръководството на д-р Гаро Томасян ладията прави три плавания:

• 1987 г.: от Киев по Днепър и Черно море до Варна.
• 1988 г.: по Дунав от Будапеща до Видин.
• 1989 г.: от Солун до Атина по Егейско море.

Това е първият български експеримент с реплика на древен кораб.

Днес

Старият рибарски мост е обновен през 2021 г. В парка стои лодка-паметник в памет на рибаря Андрей Герасимов. Пак през 2021 г. двама липовани от Румъния повториха пътя на основателите. Те плаваха 5 дни и над 250 км с двуместна „липованочка“ от Саръкьой до Казашко.

Родните села в Румъния

Основателите идват от староверските селища в областта Тулча: Саръкьой, Журиловка, Слава Черкеза и Каркалиу. Връзката е жива. Свещеници оттам служат в храма на Казашко, а ансамбли от Румъния гостуват на празниците. През 2023 г. жители на селото изминаха „обратния път“ „По стъпките на предците“ и бяха посрещнати в Дома на липованите в Слава Черкеза.

Натухаевская

На 24 юни 2019 г. комисия на Общинския съвет на Варна одобри побратимяване между Казашко и казашката станица Натухаевская. Станицата има около 7000 жители и е в градския окръг на Новоросийск, побратимен град на Варна. Официалното побратимяване е на 21 септември 2019 г. Двете селища подписват и декларация за сътрудничество в културата, образованието и туризма. За празниците на Казашко пристигат поздравителни адреси от Новоросийск.

Хората, които пазят връзката

Гергана Петкова е кмет от 2000 г. и носи казашкото звание есаул. Тя е авторка на книга за селото, написана заедно с учителя Владимир Стоянов. Автор е също на герба и флага на Казашко.